Атлантите...

Първите атланти имали извънземен произход и дошли на Земята преди повече от 50 хиляди години. Те имали хуманоидни черти, но се различавали от сегашния човек. Те били наричани също Елохими или Анунаки, а тяхната история е скрита в текстовете на Битие. Техният живот продължавал средно по 800 години.Те били много високи, между 3 и 4 метра, а кожата им била светла. Повечето древни цивилизации вярвали в титаните, раса от гиганти, населявала Земята преди много години. В различните фолклори те са известни под различно име. Тези същества били считани за легендарни, докато археолози не откриха в една пещера в Сирия дузина човешки скелети с ръст между 3 и 4 метра. В дневниците на испанските конкистадори четем за диви, русокоси, синеоки хора, високи около 4 метра, бягащи из Андите по време на завоюването на инките.
Счита се, че атлантите, заедно с другите цивилизации, населяващи Земята, са създали по-малкия човек чрез генетична манипулация. Хората може би са били използвани като работници.

Адам, т.е. човек, е създаден за да работи в различни проекти по цялата земя, например в мините, производството на храна, строителство. Давайки на човек възможността да се размножава (първородния грях от библията), населението започнало бързо да нараства. Атлантите обаче искали повече рботници, затова жените били допълнително променени, така че да могат да раждат всеки месец, вместо първоначалната една година. Това също може да се открие в Битие, глава 3, стих 16.
Вероятно атлантските войници започнали да се размножават с човешките жени: "тогава синовете Божии видяха, че дъщерите човешки са хубави и взимаха си от тях за жени, кой каквато си избереше" (Битие, гл 6, стих 2)

Технологията на Атлантите
Съзнанието на атлантите еволюирало от по-нематериално към по-физическо. За разлика от другите древни цивилизации, които познаваме, атлантите били достигнали много високо ниво на технологично развитие, дори по-високо от нашето собствено. Сред постиженията на атлантите бил перфектен воден контрол. Сега една утопична представа би изглеждала така: изобилни полета от вълнуваща се пшеница до възможно най--красивите плажове през безкрайно лято. Атлантите са притежавали всичко това и то ги е отегчавало. Те оставили подобни земи на слугуващите същества - хората - на които това им се сторило като райска градина.
Атлантите дошли на Земята за стимулация. Те обичали бурите и цели области били отделени като национални паркове, в които се провеждали свирепи демонстрации на атмосферна турбуленция. Техните слуги, разбира се, били доста по-малко запалени по тези демонстрации, които разрушавали къщите им и ги убивали. Ако атлантите забележели щетите и ако ги е било грижа можели да въстановят щетите по своя воля. Понякога го правели, понякога - не.

Атлантите имали и способността да управляват геоложките събития. Те я използвали за да задоволят своята жажда за експерименти. Вулканичните изригвания били сред любимите, но повече се използвала пара и минерални води за постигане на художествен ефект. Атлантите имали много време за своите експерименти. Първите атланти били безсмъртни. На един по-късен етап те изгубили контрол над природата и това довело до големите промени, а така и до тяхното изчезване.
Същинското ядро на технологията на атлантите, което все още може да се намери по Земята, е било нещо значително по-голямо от контрол над атмосферните условия. Едно от тези постижения, върху които военните се нахвърлиха като мухи на мед, е така наречената прагова (порталова) технология. Част от този интерес изплува във филма "Старгейт" ( врата към звездите ), само че атлантската версия по-скоро е врата на възможностите. Това е солидно, плътно устройство, което използва мисълта за време-пространство като енергиен източник.

Експериментът от Филаделфия
За съжаление ние хората все още не сме "дорасли" за тези технологии. Доказателство за това е "Експериментът от Филаделфия". Историята започва, когато през 30-те години Никола Тесла, фон Нойман и Алберт Анщайн създават "отбора" на университета в Принстън и започват да работят над Project Rainbow ( Проект Дъга ), известен като "Експериментът от Филаделфия". Използвайки получените от Тесла и Нойман технологии на плеядианците, те започват да правят успешни експерименти с невидимостта. До 1939г. успяват да обвият прототипите с електромагнитни силови полета, които ги правят невидими за радарите и окото. През 1943г. същите учени успяват да убедят морското разузнаване на САЩ, че могат да накарат военния кораб "Eldridge" невидим за радарите във военното пристанище във Филаделфия. Експериментът се оказа твърде успешен. След като става невидим за радарите, корабът и неговият екипаж става невидим и за очите. Следва синя светкавица и корабът изчезва за 20 минути. Неизвестно как корабът се телепортира и е засечен на няколко мили от калифорнийския бряг, на около 5000 км. от Филаделфия. Ужасът за моряците на катерите, които приближават дрейфуващия свободно кораб, е голям. Членовете на екипажа на "Eldridge" са обгърнати от пламъци, светкавици излизат от телата им. Някои от моряците били вградени в металния корпус на кораба. Повечето от моряците са мъртви, а оцелелите са невменяеми и са изпратени в лудници. Местният вестник успява да напише за експеримента преди да го спре цензурата. През 50-те години д-р Морис Джесъп открива документите за този експеримент и се опитва да ги публикува във Varo Edition. Скоро след това е убит.

По време на експеримента Никола Тесла се опитва да ги спре, протестирайки, че в него не трябва да има хора. Веднага след инцидента, Тесла, заедно с технологията си, се оттегля от Проект Дъга. Скоро след това е открит мъртъв. Неговата лаборатория е разбита и всички документи, скици и материали са откраднати. В разузнаваческите среди плъзва слухът, че Тесла е убит, защото става риск за сигурността на САЩ. Остава въпросът какво се е случило с неговите разработки.

Кристалите
Атлантите използвали кристалите доста често и във всички сфери на техния живот. Счита се, че те са причината Атлантида да потъне. Атлантите използвали знанията за пречупването, увеличаването и съхраняването на енергия с кристали. Знае се, че лъч светлина, фокусиран в определени страни на диамант, увеличава своята сила, вместо както при преминаване през друг вид прозрачна материя - да се намали. Освен това тези увеличени енергии се разпадат на сложен спектър при преминаването си през кристал. Атлантите използвали определените спектри за различни цели.
Кристалите имат способността да предават енергия на големи дистанции, да я съхраняват, да запазват нейния интензитет и да я фокусират. Тези свойства на кристалите били използвани в пирамидите. Вероятно е те да са били използвани за пренос на енергия от едни точки на света до други, при това без да се губи енергия при преноса.

Кристалите, използвани от атлантите били в естествени форми, но били произвеждани с технологии за ускоряване на техния растеж. Освен това те имали много големи кристали. Предполага се, че най-големите са достигали 8 метра височина и 3 метра диаметър, имали 12 страни и били използвани за съхраняване и предаване на енергия.
Счита се, че на дъното на океана, под бермудския триъгълник, където преди е била част от Атлантида, има кристали, които при определени условия се задействат, като предизвикват дематериализация на различни предмети в околността.
Една от хипотезите е, че атлантите, в края на тяхната цивилизация, станали алчни за все повече енергия. Като резултат енергията на кристалите станала неконтролируема и разрушителна. Смята се, че това е причинило бедствията, довели до потъването на Атлантида.

За медитацията....

В тази статия разглеждаме проглеждането на науката за феномена Медитация. Редица сериозни научни изследвания, някои от които продължили близо 10 години показват множество любопитни факти за състоянието на медитация и за ума (мозъка) на медитиращите. Както се оказва - субективните възприятия на монаси и дзен практици са измерими със съвременните технологии... Не по-малко интересни са и изследванията за ефекта на медитацията върху физическото състояние на хората.

Медитацията е състояние на ума и тялото в което медитиращият постига себеосъзнатост, спиране на ума, повишаване на енергията на тялото си, в немалко случаи - просветление. Преживяването в екстремните си форми често е описвано и като граничещо със смъртта. Има достатъчно източници по въпроса, включително и множество техники, улесняващи навлизането в медитативно състояние така че няма да продължаваме с обясненията по тази тема, а ще се концентрираме върху научните факти.

През последните 5-6 десетилетия не малко учени - от запада и от изтока, започнаха да проявяват интерес към източната култура и по-специално към медитацията, която е основен елемент в множество източни традиции и религии. Ще ви запознаем първо с няколко проучвания за начина, по който ума на медитиращия се променя, а след това и с изследвания, показващи пряка връзка между медитацията и подобряването на определени показатели на здравословното състояние.

Изследванията на Дейвидсън за мозъчната дейност на медитиращи

Модерните проучвания на функционирането на мозъка чрез ЕЕГ (електроенцефалограма на мозъка) вече недвусмислено показват факти, които са известни на медитиращите от хилядолетия - че чрез медитация може да се постигне промяна в начина на функциониране на мозъка и по-високо ниво на осъзнаване. Изследователи от Университета в Уисконсин при работата си с тибетски монаси успяват да "преведат" трансцеденталните преживявания на езика на науката под формата на високо интензивни гама вълни и повишен мозъчен синхрон.

"Това, което открихме е, че дългогодишните практикуващи медитация показват активиране на мозъка от невиждани преди мащаби." казва Ричард Дейвисън, учен, специалист по нервната система. "Тяхната умствена практика има ефект подобен на тренировките на голф играч - подобрява представянето". Това показва, че мозъкът може да бъде трениран и физичната му структура - променяна, чрез медитация.

Учените до неотдавна считаха, че връзки между мозъчните клетки се формират в ранна възраст и в последствие не подлежат на промяна. Едва последните години това виждане се променя, благодарение на напредъка на технологиите за изследване на мозъчната дейност. Дейвидсън реално придвижва тази идея една стъпка напред, реално демонстрирайки, че чрез медитация се променя вътрешния начин на работа и връзките в мозъка.

Самият експеримент, описан накратко - Далай Лама изпраща 8 от най-добрите си ученици за изследването, а контролната група е от 8 студента, незанимавали се с медитация преди това. Студентите първо минават едноседмичен курс по медитация. След всеки от монасите и студентите е свързан с ЕЕГ с 256 сензора и е инструктиран да медитира фокусирайки се върху "необусловено състрадание" (бел. пр., поради липса на по-добра дума за compassion).

Наблюдаваните резултати от уредите недвусмислено показват, че мозъците на монасите се различават значително от тези на студентите. Електродите отчитат много повече и с изключително интензитет гама лъчи и също така, че тяхното движение и координация в мозъците на монасите е много по-координирано и организирано. Новаците в медитацията показали само леко по-висока гама активност, докато някои от монасите, занимаващи се между 15 и 40 години с медитация показали стойности много по-високи от тези, измерени някога в здрав човек.

Монасите с най-голяма практика имали и най-високи нива на гама вълни. Тази реакция на "дозата" медитация е точно това, което търсели учените. В други, предишни изследвания, умствените дейности като фокусиране, памет, учене и осъзнаване са асоциирани точно с този тип повишаване на нервната координация, който е наблюдаван при монасите. Според Дейвидсън резултати от проучването показват, че медитацията има траен ефект върху мозъка на практикуващия, тъй като още преди да навлязат в състояние на медитация тибетците показват значително по-висока гама активност от контролната група.

Експеримент на Токийския университет

Д-р Акира Касаматсу и д-р Томио Хирай още през 1963 година провеждат експеримент с дзен монаси, който показва нещо много интересно - техния мозък е по-осъзнат по отношение на околната стреда и не подлежи на т.нар. "привикване", за разлика от мозъците на непрактикуващи. ЕЕГ изследванията разкриват, че 90 секунди след началото на медитацията започва ритмично забавяне на мозъчната активност, известна като алфа вълни. Това забавяне се случва при отворени очи и се засилва с прогресирането на медитацията докато на 30-тата минута алфа вълните са 7-8 в секунда (7-8 Hz). Ефектът продължава и някоко минути след края на медитацията.

Това, което е забележително е, че тази ЕЕГ картина се различава коренно от вълните при сън, ходене, съзнание и хипнотичен транс на хора, които нямат прогрес в медитацията. Друго интересно наблюдение отчита, че оценката на дзен учителя за прогреса на негов ученик кореспондира напълно с ЕЕГ картината.

Да се върнем на "привикването" и т.нар. "алфа блокиране" или спиране на афла вълните. Да си представим човек, четящ спокойно книга, който изведнъж е обезпокоен от силен звук. Ако същия звук се повтори след няколко секунди неговото внимание пак ще бъде отвлечено, но не за толкова дълго. Ако звука започне да се повтаря през фиксиран интервал човекът в крайна сметка започва да го игнорира.

ЕЕГ на непрактикуващ медитация засича алфа вълните му докато по гореописания начин слуховата му система се стимулира. При първия звук средната продължителност на блокирането на алфа вълните е 7 секунди. При дзен майстор - само 2 секунди. Ако звукът се повтаря през 15 секунди, нормалния човек престава да има алфа блокиране средно след 5-тото повторение. Това намаляване на алфа-блокирането се нарича "привикване" и се наблюдава при всички нормални хора, ако звука продължава да се повтаря на фиксирани интервали.

При дзен майсторите обаче няма привикване. Алфа блокирането при тях е 2 секунди при първия звук, 2 секунди при 5-тия и 2 секунди при 20-тия. Това показва, че дзен майсторите имат по-високо осъзнаване на околната среда като резултат от медитативните практики.

Медитацията в медицината - отражения на медитацията върху физически проблеми и болести

Над 200 болници в САЩ предлагат към своите традиционни методи за лечение и т.нар. MBSR програма (от англ. Mindfulness-Based Stress Reduction - понижаване на стреса чрез себеосъзнаване). По същество програмата е обучение по медитация. Ползите от нея включват регулация на кръвното налягане и холестерола, облекчаване на болки, понижаване на стреса и склонността към депресия, регулация на съня.

В едно от тези лечебни заведения група американски учени решават да установят дали медитацията ще се отрази на нивата на мелатонина при жени. Този хормон е изключително важна биомолекула с многостранно въздействие върху организма. Той потиска развитието на туморите, защитава ДНК на клетките от мутации, укрепва имунната система, помага при (нелечимия) псориазис и много други.

Мелатонинът се синтезира в епифизната жлеза под действие на слънчева светлина. Според великия философ и математик Декарт в тази жлеза (третото око или 6-ата чакра аджна за йогите) се намира душата и там духът се свързва с психиката, чието физическо изражение е мозъкът. За учените обаче въпросът е само дали практикуването на медитация ще увеличи синтеза на мелатонин като средство за борба с рака на гърдата и простатата.

Отговорът е положителен. При жените, които медитират, се синтезира значително повече мелатонин в сравнение с тези, които не го правят. Това откритие отваря врати за превенция и лечение на рак - болните от коварната болест, които медитират, наистина живеят по дълго. Интригуващо е, че медитацията предизвиква ефект (синтез на мелатонин), който е считан за възможен само под въздействие на слънчева светлина.

Множество други изследвания сочат, че медитацията повишава нивата на хормона вазопресин, засилва паметта, намалява стреса и нивото на стресовия хормон кортизол и увеличава точките на тестовете за интелигентност със средно 2 на година практика. Медитацията по правило повишава и нивата на ендорфина и серотонина, което има огромно благотворно влияние върху психиката ни.

Може би най-впечатляващото изследване досега, разкрива, че практикуването на медитация дори променя в положителен смисъл функционирането на гените ни. Ефектът най-общо се изразява в увеличение на антиоксидантната способност на тялото, което стимулира имунната система, забавя стареенето и предпазва от рак.

За финал

През 2003 г. Масачузетският технологичен институт (MIT), една от най-реномираните научни институции в света, провежда двудневна научна среща по неврология. Освен учените там присъства и група будистки монаси, предвождани от самия Далай Лама. Идването на будистите съвсем не е самоцелно. Както споделя неврологът Франциско Валера: "Те изучават мозъка 2500 години, а ние едва от няколко десетилетия. Със сигурност имат какво да ни кажат."

Конфликти и договорености на Земята с....

Конфликти и договорености на Земята с извънземни цивилизации

Съществуват предположения, основаващи се на определени публикации, че по времето, когато са взривени първите атомни бомби над Хирошима и Нагасаки през август 1945г., на Земята има изградени две (2) бази на извънземна цивилизация. Тази цивилизация условоно може да обозначим като Б-169, тъй като нейните представители са с бяла кожа, имат черти, много близки до човешките, и са със средна височина около 169 см. Приликата между хуманоидната раса и земните жители не е случайна, тъй като се предполага, че двете раси имат общ генетичен корен в по-далечното минало. Съгласно тази хипотеза представителите на цивилизацията Б-169 отдавна държат под наблюдение и опека човешкото развитие.

Предвид на общия генетичен корен хуманоидите от тази раса са настроени приятелски и дружелюбно към земните жители и се стремят към минимална намеса в развитието на земната цивилизация. Съгласно хипотезата базата им, намираща се в "Долината на мълчанието" в Мексико, има тройна функция по онова време. От една страна, от местоположението на базата в Мексико могат да се контролират посещенията на кораби от други извънземни раси, идващи към Земята, както от звездното небе на южното полукълбо на планетата ни, така и пристигащи от небето на северното полукълбо. Друга функция на споменатата база на Б-169 съгласно хипотезата е да охранява каналите за пътуване във времето на тази цивилизация, намиращи се на територията на "Долината на мълчанието".

Съществуват определени предположения, че базата на цивилизацията Б-169 в тази долина е постоянно действаща от 1895г., когато голяма група кораби са приземява в нея. Втората база съгласно хипотезата се намира в района на Бермудския триъгълник и играе ролята на станция, от която непрекъснато се изпраща информация към центровете на тази цивилизация в Космоса. Тази информация вероятно съдържа основните научни постижения на човешката цивилизация, както и данни за посещенията на чужди космически кораби в околоземното пространство. Възможно е от района на Бермудския триъгълник да се изпращат често и пратки с образци земна техника към близки космически бази на извънземните. Предполага се, че основният предавател и ретранслатор на тази база се намира на 230 км в южна посока от Маями Бийч и на 90 км от брега на полуостров Флорида, разположен е на дъното на океана на 900 м дълбочина и има форма на правилна триъгълна пирамида с размери, близки до размерите на Хеопсовата пирамида в Египет.

Има хипотеза, че освен на споменатите вече места на Земята цивилизацията Б-169 има бази на обратната страна на Луната, разположена на площ от 100 кв. км под лунната повърхност, както и на Титан - един от спътниците на Сатурн. Съществуват предположения, че мощният електромагнитен импулс от взрива на двете атомни бомби през 1945г. над Япония е бил засечен една година по-късно от кораб на друга чужда цивилизация, преминаващ на една светлинна година от планетата ни. Някои сведения сочат, че представителите на тази чужда цивилизация са били със сива кожа и с височина, средно около 123 см. Поради това можем условно да я обозначим като С-123. Вероятно от кораба, засякъл импулса, е бил изпратен разузнавателен модул към нашата планета. Разузнавателният апарат навлязъл във въздушното пространство над планетата ни. На 2 юли 1947г. той бил засечен и свален от кораби на цивилизацията Б-169. Апаратът паднал в района на град Розуел в щата Ню Мексико в САЩ.

Екипажът на модула, състоящ се от четири хуманоида, успял да катапултира преди падането на кораба, но от нарушена херметизация загинал поради изгаряния при вдишване от досега с тежката за тях атмосфера. Падналият кораб и хуманоидите от С-123 били открити и изследвани от американските власти. Запазените останки били отнесени първоначално във военно въздушната база "Райт Патерсън". Действията на цивилизацията Б-169 вероятно са били продиктувани от факта, че те не искали цивилизацията от С-123 да влезе на този етап в контакт с човечеството поради усложняване на обстановката. Освен това корабът на С-123 бил навлязъл в пространството над базата на Б-169. В началото на октомври 1947г. втори кораб на С-123 бил свален над щата Аризона в северозападната част на Райската долина, северно от град Финикс. На 25 март 1948г. край град Ацтек в щата Ню Мексико, САЩ, бил свален трети кораб на цивилизацията С-123, а на 7 юли 1948г. на 45 км южно от гр. Ларедо в същия щат се разбива четвърти апарат на тази цивилизация, свален отново вероятно от апарати на Б-169.

Битката за контрол над космическия остров, наречен Земя, продължава и през следващите години. Съгласно предположения основаващи се на определени сведения, през лятото на 1952г. цивилизацията, обозначена като С-123, изпраща ескадра от няколко кораба към Земята. През юли същата година от земни станции и радиотелескопи е засечено, че от подводната атлантическа база на Б-169 и от лунната им база се вдигат две ескадрили, които пресрещат в близкото космическо пространство корабите на С-123. В последвалия конфликт няколко кораба на сивите хуманоиди биват свалени. Един от засегнатите кораби на С-123 с диаметър 27 м предприема аварийно кацане на територията на авиобазата "Едуардс" в щата Калифорния, но екипажът му загива. Апаратът е евакуиран от ВВС на САЩ. Трудно е да си представим битката между корабите на С-123 и Б-169, които се предполага, че могат да пътуват във времето и в други измерения на пространството.

Можем само да наблюдаваме резултатите от подобна битка в нашето пространство, където понякога падат някои от свалените кораби. След битката кораби от ескадрата на Б-169 извършват пет часов разузнавателен полет над Вашингтон, преди да се приземят в подводната си база, която е разположена в големия подводен каньон северно от пуерториканското крайбрежие. Една седмица по-късно те извършват нови контролни полети над Белия дом и други стратегически обекти с цел да проследят реакцията на земните жители при подобни инциденти. Три месеца след инцидентите над Вашингтон, е създадена Агенцията на национална сигурност (National Security Agency- NSA). Агенцията макар и да стои в сянка, обработва до 97% от разузнавателната информация. На ЦРУ и ФБР се падат едва 3%. Логично е тя да е най-информирана относно феномена НЛО, а не както се смята от много хора че за това е отговорна ЦРУ.

Интересно е да отбележим, че през 1954г. и следващите години НЛО са предприемали редица кацания на космически изпитателни полигони на САЩ и Русия. Съществуват сведения, че през следващите години конфликтът между двете извънземни раси на С-123 и Б-169 е продължил. На 21 май 1953г. е свален разузнавателен кораб на цивилизацията С-123. Корабът с дисковидна форма с диаметър 10 м и височина 6 м пада в района на град Кингман в щата Аризона. След катастрофата апаратът, в който е намерено тялото на един сив хуманоид, висок 1,2 м в сребрист комбинезон, е изследвано подробно от ВВС на САЩ. През 1954г. ситуацията вероятно се изменя. Около планетата ни се появяват кораби на нова цивилизация, за която съществуват предположения, че отдавна поддържа близки контакти със сивите хуманоиди. Според някои данни, извлечени от катастрофирали НЛО, и от някои документирани срещи от трети вид родните планети на двете раси отстоят на разстояние само на половин светлинна година.

Новопоявилата се раса можем да обозначим условно като Б-200, тъй като нейните представители са с бяла кожа и са високи средно около 200 см. На 18 декември 1955г. кораб на тази цивилизация взривява 60-метров кораб на цивилизацията Б-169 в близкото космическо пространство. Десет парчета от този кораб се превръщат в изкуствени спътници на Земята и години наред по-късно са наблюдавани от центровете за следене на космическите кораби на САЩ и Русия. По данни, достигнали до пресата, през същата 1955г. експерти от секретните служби на САЩ и Русия се срещат в Женева и се договарят за първи път за необходимата секретност при по-нататъшното осветляване на проблема НЛО. Някои сведения показват, че през 1959г. апарат на Б-169 успява да свали кораб на Б-200 над територията на САЩ и да се реваншира. В сваления обект ВВС на САЩ намират на телата на двама пилоти, високи около 210 см. Как се изменя ситуацията през 60-те години?

От 1960г. влизат в действие първите американски глобални спътникови разузнавателни системи. Първата такава система е "Мидас" - изградена от спътници, снабдени с инфрачервени датчици, които са в състояние да откриват изстрелването на междуконтиненталните балистични ракети. Така изградените спътникови системи позволяват вече тотален информационен контрол над планетата на ръководните среди на САЩ. Всеки НЛО, появил се над планетата, е можел да бъде регистриран и анализиран. Ето защо след създаването на глобалната система за наблюдение над планетата ни през 60-те години за някои извънземни посетители на Земята е било трудно да останат незабелязани. Въпреки техническите възможности на своите кораби, които не са никак малки, извънземните са били принудени да встъпят в определени взаимоотношения с управляващите кръгове на Земята, главно за да се избегнат недоразуменията.

Известно е например, че при атакуване на НЛО от изтребителната авиация са били унищожени много самолети и много техни пилоти са загинали. Съгласно изградената хипотеза през 1962г. екипаж на НЛО, принадлежащ към цивилизацията С-123, съвсем неслучайно прави първи опит за влизане в контакт с ръководния екип в САЩ. Корабът с диаметър 22 м и височина 4 м се насочва към военно въздушната база на САЩ "Холоман", но е поразен от лъчева система на кораб на Б-169. Специалистите от радиотехническите служби, следили обекта до мястото на падане отбелязват, че той се е врязал в Земята със скорост 145 км/ ч. В кабината на летящата чиния били намерени на двама извънземни, облечени във сребристи комбинезони, с височина 1,2 м. Предотвратяването на контакта от страна на Б-169 може би се дължи на факта, че представителите на тази цивилизация вероятно предварително са били приели първи да встъпят в контакт с управляващите кръгове на Земята, при това, когато земен кораб за първи път се приземи на небесно тяло извън родната планета. Предполага се, че хуманоидите от С-123 са желаели контакт да бъде осъществен веднага след извеждането на кораб със земен екипаж на околоземна орбита. Възможно е също така те да са искали по-бързо да изградят своя база на планетата ни, при условие, че тя се намира на стратегическо от тяхна гледна точка.

През 1963г. една година след инцидента в базата "Холоман", космическа ескадра на сивите хуманоиди и на белите гиганти отново е засечена около Земята от системи за далечно следене на ВВС. Документирани данни на срещи от така наречения трети вид показват, че в периода 1960-1961г. кораби на расата, която обозначихме условно като Б-200, основно проучват планетата ни. Според някои непотвърдени сведения благодарение на взетата помирителна позиция от страна на хуманоидите от Б-200 между флотилиите на С-123 и Б-169 не избухва нова война в близкото космическо пространство. Така може би през юли 1963г. в "Морето на спокойствието" на лунната повърхност югоизточно от кратера Рос ескадрите на трите цивилизации се срещат. Те се състоят общо от около 200 кораба, от които над 30 са огромни, а над 150 са с по-малки размери. Вероятно в преговорите между представителите на трите извънземни сили е постигнато компромисно решение. От бъдещото развитие на събитията около планетата след тази среща, могат да се направят някои предполагаеми изводи за същността на намерените компромисни решения, а именно: Сивите хуманоиди ще установят контакт с представители на ръководните кръгове на човечеството. Контактът ще бъде ограничен по място и по време. Контактът няма да повлияе съществено на развитието на земната цивилизация. Забранява се използването на мощни оръжия на Земята и в околоземното пространство.

На фона на плуващата в лунното небе синя планета по-нататъшната съдба на човечеството е била решена и уточнена. Според изградената вече хипотеза през 1964г., ползвайки разрешение от другите извънземни сили за установяването на контакт с някои от ръководните среди на Земята, представители на цивилизацията С-123 установяват връзка и уточняват нова дата на среща с американските власти след инцидента през 1962г.
Така се стига до срещата от 30 април 1964г., когато според публикувани данни във военновъздушната база на САЩ "Холоман" (свързана с инцидента от 1962г.) в щата Ню Мексико в предварително определен район са кацнали три кораба, от които са слезли няколко извънземни от цивилизацията С-123. Чакали ги офицери от тайните служби и хора от групата "Majestic 12". Там на място се е провело първото съвещание, което е било филмирано (над 2000 м филмова лента). След тази първа среща са се провели още няколко, където се са направили крачки напред в разбирателството с малките сиви хуманоиди от тази цивилизация. Има и предположения, че на срещата са присъствали и наблюдатели и представители на цивилизациите Б-169 и Б-200.

Така в периода 1969-1972г. представители на правителството на САЩ са се договорили с тях. В сключения договор се казвало, че в замяна на технологията, която извънземните ще дадат и която е свързана със създаването на анти - гравитационни машини, правителството на САЩ ще си затвори очите пред някои неща, които се случват, и ще осигури на извънземните места за строеж на бази, където необезпокоявани да реализират изследователската си дейност и където те на свой ред да покажат на учените някои нови технологии. Така от 1972г. започва разширяването на една от най-секретните (вече не) бази в Groom Lake, на която е построена под ръководството на извънземните огромно подземно съоръжение. Там се е доставил договореният инструментариум, управляван единствено от тях. Според публикации, достигнали до пресата, секретният изпитателен полигон за летящи чинии в комплекса "Groom Lake", известен като Area 51, е разположен в щата Невада на приблизително 305 км в северозападна посока от Лас Вегас.

Само на 6 мили от Groom Lake се намира базата Tonopah, където е разположен щаб на командването на ВВС на САЩ. Някои данни сочат, че след 1972г. е създаден още един полигон за изпитване на нови космически кораби в непосредствена близост до базата Groom Lake. Това е базата "Papoose Lake", известна под названието Area S-4, която е изградена под контрола на представители на Б-169. Според някои предположения въпреки постигнатите договорености през периода 1964-1972г. цивилизациите, които условно приехме като С-123 и Б-169 не са бързали с доставката на нови технологии за американските власти. Причината за това може да се крие в нежеланието на извънземните да се намесват пряко в еволюцията на човечеството поради редица причини. Този факт вероятно е свързан и с постигнатите споразумения между извънземните сили през 1963г.

Въпреки това нежелание американските власти, разполагайки с части от разбити летящи дискове от времето на стълкновенията между извънземните раси и развивайки редица нови клонове на физиката през 60-те години успяват, според някои сведения през 1966г. в пустинята Мохаве (до която се намират споменатите бази) да изпитат първия кораб с неконвенционален хронален двигател на задвижване подобен на този от НЛО. По публикувани данни в базите Groom Lake и Papoose Lake се извършват успешни изпитания на кораби, изградени на анти- гравитационен и хронален принцип и сега. Изпитанията на блестящите апарати се извършвали главно през ноща между 21.00 вечерта и 06.00 сутринта. Апаратите, които се изпитвали в посоченото време, се захранвали от управляван термоядрен синтез удържан от мощно магнитно поле. Този процес е бил овладян за първи път през 1985г. в лаборатория в Лос Аламос в щата Ню Мексико.

Според публикации от известно време управляващите среди на САЩ имали гост консултант и от цивилизацията Б-169 поради усложнената обстановка около Земята. Трябва да се има предвид, че след първите договорености подобни взаимоотношения извънземните екипажи са установили и с някои от другите големи земни сили. Така например първият контакт на високо ниво с руснаците е осъществен през 1971г. Малко по късно руската страна също е взела участие в тайния съюз. По публикувани материали след сключването на първия договор с представителите на расата на сивите хуманоиди правителството на САЩ, опасявайки се от тяхна хегемония, е направило всичко възможно да сключи споразумение и с представители на друга високоразвита цивилизация, корабите на която посещават Земята. Разполагайки с данни от космическото разузнаване, че нашата планета е посещавана активно и от екипажи на хуманоиди, които по нищо не се различават от земните хора, и използвайки възможностите на космическите полети и комуникации, ръководните кръгове на САЩ са успели да установят контакт и с представители на цивилизацията Б-169. За осъществяването на този контакт е спомогнало много знанието на управляващите среди на САЩ за интереса на представителите на тази цивилизация към космическите полети на хората, за това, че те имат бази под лунната повърхност, и че техните космически кораби имат различни размери и опознавателни знаци за разлика от корабите на сивата раса, чиито опознавателни знаци представляват стрела в полусфера.

Не на последно място може да се постави и доброжелателното отношение на бялата раса (Б-169) към земните жители. Така, форсирайки програмата "Аполо", след кацането на кораба "Аполо-11" на повърхността на Луната на 20 юли 1969г. контактът е бил осъществен от американските власти. Ето как е протекъл той: На около четвърт път до Луната три кораба на бялата раса от Б-169 приближили "Аполо-11" на разстояние около 4 мили. Астронавтите ги фотогрфирали и уведомили базата в Хюстън. В навечерието на историческото приземяване на Луната. когато модулът на космическия апарат се снижавал да кацне до кратер на Лунната повърхност, следващите го три кораба се разположили на ръба на същия кратер, на разстояние около 300 м. Тяхното кацане било фотографирано от Едуин Олдрин. Корабите имали диаметър около 60 м и 8 м височина.

Неслучайно при кацането Армстронг възкликва: "Тук има огромни обекти, сър! О, Боже! Стоят от другата страна на кратера и ни наблюдават." По програма американският астронавт е трябвало да излезе на десетия час след кацането на модула "Eagle", но той получава нареждане от центъра за управление на полета в Хюстън да излезе и да стъпи на лунната повърхност още на петия час. Така на 21 юли 1969г. в 02.56.20 часа по Гринуич Нил Армстронг осъществява историческата първа стъпка на човек на лунната повърхност. Малко по-късно Олдрин излиза извън лунния модул. Двамата с Армстронг монтират лунна сеизмична станция на 68 м от кацналия кораб, а след това и лазерен отражател.
Според някои непотвърдени официално сведения малко по-късно няколко извънземни представители на цивилизацията Б-169, облечени в скафандри, излизат от чуждо- планетните кораби. Те поканват американските астронавти да посетят един от техните кораби. Така на 21 юли 1969г. в 03.35 часа по Гринуич първият контакт бил осъществен. Срещата е продължила 69 мин. от общо 151 мин. прекарани от Армстронг извън "Eagle". Трябва да се отбележи, че за нея американското правителство се е било подготвило отдавна. За това говори фактът, че при кацането на Луната Армстронг и Олдрин оставят силиконов контейнер, поръчан преди началото на полета, в който имало посребрена лента с електронен запис, съдържащ следното: поздравления от президентите на 74 държави на Земята, съставено на 24 езика; извадка от конституцията на САЩ, отнасяща се за въздушната и космическа навигация, подписана през 1958г. от президента Айзенхауер.

По публикувани материали при първоначалните преговори между американците и Б-169- най-близка до човешкия вид, последните предложили да изгонят сивите хуманоиди от планетата ни. Предложението не било прието, тъй като това би довело до голяма война между сивата и бялата раса с непредсказуеми за човечеството последици. Някои сведения показват, че при контактите си с представителите на тази цивилизация действията на американското правителство ревностно били следени от сивите хуманоиди. Неслучайно американските космонавти при изпълнение на мисията "Аполо" се страхували от враждебни действия спрямо тях от страна на корабите на сивата раса, които ги следели. Според публикувани материали освен с представителите на двете най-посещаващи ни цивилизации (50% от посещенията на НЛО дължим на сивите хуманоиди а над 30% на хуманоидите приличащи на хората) управляващите среди на САЩ са се опитали да установят отношения и с останалите "гости" на нашата планета.

За целта през 1974г. в САЩ била създадена станция за следене и примамване на НЛО. Тя представлявала система от 100 прожектора с мощност по 1 000 000 вата всеки, които били фокусирани в определена точка в небето, създавайки в нея ярко светлинно кълбо. Тъй като НЛО винаги са проявявали голям интерес към всякакви енергетични и природни аномалии, реакцията не закъсняла. Съвсем скоро след пускането и в действие станцията била посетена от няколко НЛО, които долетели със скорост 16 000 км/ч. За съжаление корабите на третия най-често посещаващ ни вид хуманоиди, а именно на двуметровите същества (10% от посещенията на НЛО дължим на тях) не проявили особен интерес към поканата за контакт. След като два от техните кораби направили два кръга над споменатата станция, отлетели със същата скорост, с която били дошли. Съществуват сведения, че цивилизацията на двуметровите гиганти се придържа към политика на минимална намеса в развитието на човека. Нещо повече, известни са данни, че те са против тоталната намеса на сивите хуманоиди в това развитие.

Трябва да се има предвид, че освен разглежданите три цивилизации, чиито кораби най- често посещават планетата ни, има публикувани данни за още около 60 цивилизации, апаратите на които епизодично са посещавали Земята. През 80-те и 90-те години около планетата ни са забелязани масирани разузнавателни полети на апарати на две други цивилизации. Едната от тях е на два и половина метрови гиганти, които навремето вероятно са наблюдавали строежа на пирамидите. Последните са имали база на Марс по онова време. Техните кораби са с форма на кълбо, около което нерядко се наблюдава пръстен. Втората цивилизация е на същества около 1,5 м високи, които по външен вид приличат много на човека. Съществуват предположения, че те имат общ генетичен корен с човешката раса подобно на цивилизацията Б-169. За разлика от последните обаче те са по агресивни в действията си. Техните кораби са с форма на равностранен триъгълник и пристигат на Земята откъм южното полукълбо, по специално от посоката на съзвездието Южен Кръст. През 1990г. вероятно именно техни кораби предприемат активно разузнаване над военни обекти на НАТО и Варшавския договор, над Брюксел и Москва.

Според направения анализ на съществуващите сведения сивите хуманоиди(С-123) с височина от 1,20 м до 1,40 м с голяма глава и големи очи, които първи са сключили договор с управляващите среди на САЩ, са дошли от Зета Ретикули. "Ретикули" е латинското название на съзвездието Мрежа, видимо от южното полукълбо на Земята. Зета представлява двойна звездна система от това съзвездие. Разстоянието между Зета1 и Зета2 е 0,5 светлинни години. Що се отнася до разстоянието между нашето Слънце и звездите Зета, то е от порядъка на 37 светлинни години. Разполагайки с космически кораби, при които движението се извършва чрез тунелни преходи в друго измерение, вероятно тахионно, където времето и други параметри на нашето пространство се превръщат в комплексни величини, сивите хуманоиди преодоляват това разстояние, изглежда, за около двадесет земни часа.

Интересно е да се отбележи, че от звездите Зета на съзвездието Мрежа при нас може би пристигат и други извънземни посетители. Това са Б-200, двуметровите гиганти, на външен вид приличащи на земните хора. Те носят черни прилепнали към тялото скафандри. Техните кораби са подобни на тези на сивите хуманоиди - принципът на движение в космическото пространство вероятно е същият. Някои данни сочат, че сивите и гигантите живеят на отделни планети от планетните системи на Зета1 и Зета2 и вероятно отдавна са установили контакти помежду си. Освен това, ако се съди по маркировката по някои междузвездни карти на разбили се или кацнали техни кораби, последните поддържат отношения с още 4 цивилизации в радиус от 40 светлинни години. Една от тези цивилизации е нашата. От маркировката по откритите карти може да се предположи, че в момента са в процес на проучване на още 5 цивилизации, които отстоят средно на около 100 светлинни години от техните родни планети.

Подобно на сивите хуманоиди и гигантите от Зета имат силно развити телепатични възможности. Те също проявяват голям интерес към земните хора. Нещо повече, първите известни срещи от т.нар. 3 вид, се дължат именно на тях. В отношенията си с хората при тези срещи се държат внимателно и дружелюбно. Въобще за разлика от сивите хуманоиди по всичко изглежда, че те са за минимална намеса в развитието на човешката цивилизация. Други много чести посетители на нашата планета са 2 типа хуманоиди, които по физическия облик много приличат на вече разгледаните. Единият от тях също представлява малки сиви хуманоиди, а другият - двуметрови гиганти. За разлика от първите обаче според сведения, базиращи се на множество документирани срещи с пришълци, те идват от съзвездието Орион. Това съзвездие, видимо от северното полукълбо на Земята, е на разстояние от около 1000 светлинни години от нашето Слънце. Това голямо разстояние е причина хуманоидите от Орион да изпращат вероятно цели експедиции до планетата ни. При срещи на хора с тези пришълци, последните заявявали, че експедициите им обикновено се състоят от огромен кораб майка, на който са натоварени няколко по-малки разузнавателни анти- гравитационни апарата. Корабат майка обикновено се разполагал зад орбитата на Марс. Този кораб преодолявал разстоянието от Орион до Слънцето за около 20 земни денонощия, като използвал тунелни преходи в пространството. Срещите на хора с екипажи от тези пришълци показват, че корабите и апаратите на посетителите от съзвездието Орион не са радиоактивно обезопасени и са опасни за хората, пребиваващи в близост до тях.

Този факт не бива да се пренебрегва, още повече, че някои анализи показват, че 18% от посещенията на НЛО се дължат именно на тези цивилизации. Освен по радиоактивността корабите и апаратите на "гостите" ни от Орион се отличават и по своята форма. Тя е по-скоро кълбовидна отколкото дисковидна. Каква е разликата между сивите хуманоиди, идващи от планетните системи, разположени около звезди, близки на звездата Ригел (Б на Орион), и сивите хуманоиди от Зета на съзвездието Мрежа? Статистиката сочи, че на първо място те се отличават по своя ръст. Пришълците от Орион са високи 85-105 см, а тези от Зета (С-123) 120-140 см. На второ място те се отличават по цвета на кожата си. Макар че и на двете раси тя е сива , се наблюдава различие в оттенъка. Ригелианците имат зеленикав оттенък на кожата си, а тези от Мрежа - кафеникав. На трето място двете раси се отличават по своята възраст.

При аутопсия, направена на пришълци, извлечени от разбили се кораби, се оказало, че сивите от Зета, които ни посещават, имат възраст над 200 години по земното летоброене, докато тези от Ригел на Орион имат възраст до 30 години на своите тела и мозък, който е стар до 500 години. Последният факт показва, че орионците могат да подмладяват телата си. Всички тези данни, както вече споменах, са получени при изследване на екипажи от катастрофирали НЛО. Статистическата обработка на редица случаи показва, че гигантите от съзвездието Орион и съзвездие Мрежа също се различават помежду си. Обобщено може да се каже, че двуметровите пришълци от Мрежа по физически облик са по близки да земните хора. Гигантите от Орион, носещи сребристи облекла принадлежат към по-стара цивилизация. Те са създали раса от биороботи, които външно приличат на тях и които се използват за различни изследователски дейности. Пришълците от Орион владеят и използват широко телепортацията и телепатията.

И разбира се Б-169 на които дължим 25% от посещенията на НЛО. Техните кораби са с дисковидна форма. Б-169 както вече казах има бази на Луната, в Мексико - "Долината на Мълчанието", Титан, и база на планета обикаляща около третата звезда на Алфа Кентавър (4,3 светлинни год.). Според подложени на регресивна хипноза отвлечени и върнати обратно хора корабите на тази цивилизация преодоляват разстоянието от Земята до тази база за около 120 мин. Придвижването се е осъществявало чрез няколко прехода (скока) в пространството с дължина до1 светлинна година. Дължината на всеки преход се е определяла от големината на енергията, с която апаратът е влизал в тахионния тунел. В този "тунел" корабите се придвижват, използвайки тахионни носители. За разлика от електромагнитните вълни, които се движат със скоростта на светлината, тахионните носители се предполага, че се движат с близо седемнадесет хиляди пъти по-висока скорост , или по точно 17 315 пъти по-бързо.

Хуманоидите наречени Б-169 приличат изцяло на хората с тази разлика, че са с малко по дребни и финни тела и малко по големи глави. Интересно е да се отбележи, че нашата планета се посещава и от още един тип хуманоиди, които също са свързани може би генетично със земните хора и приличат силно на тях. Неслучайно техните кораби идват от съзвездието Кентавър, откъдето идва и другата човекоподобна раса (в този случай се оказва, че тази раса и Б-169 са от една звездна система както сивите и гигантите от Зета... това е възможно, защото Кентавър е тройна звезда, но за това пак се смята че при такава система е много трудно да се формират планети, и да възникне живот поради силно изкривените орбити на планетите и големите температурни разлики. В крайна сметка мога да кажа, че не съм сигурен точно откъде идва тази човекоподобна раса и Б-169).

Според описани срещи на хора с екипажи от тази раса (от Кентавър, не е Б-169) представителите на цивилизацията носят скафандри и корабите им имат триъгълно елипсоидна форма. Говорът им е подобен на грухтене и имат изпъкнали скули на лицето и големи очи. При полетите си до Земята извършват генетични експерименти за кръстосване с човешката раса (5% от наблюдаваните НЛО представляват кораби на тези човекоподобни същества.). Редица случаи говорят, че напоследък представителите на тази цивилизация са увеличили значително разузнавателните си полети над Земята, и то главно над северното полукълбо. Освен от представителите на 6-те цивилизации Земята се посещава и от кораби на други космически пришълци. Съществуват свидетелства за посещения на дисковидни апарати над Европа от звездния куп Плеяди, отстоящ от нас на около 400 светлинни години.

Редица случаи показват, че през 80-те години Земята е активно посещавана от кораби на цивилизация, чиито представители са високи около 2,5 метра. Екипажи на тази цивилизация вероятно от хилядолетия посещават планетата ни. Съществуват определени предположения, базиращи се на конкретни факти, че те са взели участие при строежа на египетските пирамиди и са построили тези на Марс. Близо до египетските пирамиди е намерено тялото на 2,5 метров мумифициран преди около 4500 години астронавт, който на външен вид много прилича на тези посетители. Нещо повече, предполага се, че пришълците от тази цивилизация са имали в миналото изградена база на Марс (а защо не и сега?). Корабите на тази раса са обикновено с кълбовидна форма с диаметър близо 60 м, около която често се наблюдава пръстен, подобен на пръстена на Сатурн.

Общо взето, може да се предположи, че тези, които ни посещават, идват от близката област на Галактиката. Досега има регистрирани само няколко случая на посещения на интелигентни, безпилотни разузнавателни сонди от друга галактика. Ако се разгледа строежът на нашата галактика по подробно, биха могли да се направят някои изводи за цивилизациите от хуманоиден тип, които вероятно я населяват. Най-старите цивилизации в Галактиката ни биха били разположени главно в пръстена , намиращ се на разстояние 16 000 светлинни години от нейния център и в халото, тъй като там се намират най-старите звезди, чиято основна светлина е в областта на червения край на видимия спектър. Поради по-голямата близост на звездите около ядрото на Галактиката и в звездните купове цивилизациите от тези участъци много по-лесно биха изградили комуникационни общности и биха влезли в определени взаимоотношения, което още повече би ускорило техния прогрес. Ако разгледаме спиралните ръкави на Галактиката ни, ще видим че те са изградени от значително по млади звезди на възраст около 5-10 милиарда години.

Цивилизациите, които биха се развили около тях, в основната си част ще бъдат в началото на своята еволюция. Все пак някои от тях биха били достигнали значителна степен на развитие, достатъчна, за да могат да осъществяват междузвездни полети до близки звезди. отдалечени до 1000 светлинни години. Други цивилизации от спиралните ръкави, като нашата например, биха били в процес на усвояване на планетните си системи, а трети може би сега тепърва осъзнават и колонизират собствените си планети. От тази гледна точка може би съвсем не е случаен фактът, че всичките 60 цивилизации, за които досега има някакви данни, че ни посещават, са от нашия ръкав на Галактиката, а именно ръкава Орион (двата съседни ръкава на Орион са Стрелец и Персей те се намират на 7000 и 5000 светлинни години от нас.). За старите цивилизации, които вероятно са разположени около ядрото и халото на Галактиката ни, населението от ръкавите би било все още варварско.

Около центъра на Галактиката ни в момента може би има изградена мощна суперцивилизация (цивилизации). За нея може би биха представлявали интерес главно цивилизациите от другите близки галактики, като Магелановите облаци, М31 и М33. Възможно е войните в Галактиката ни да се водят главно в резултат на битки между варварски цивилизации от ръкавите, както и между тях и форт- постове на галактическата супер- цивилизация (цивилизации). Доказателство за съществуване на подобни супер- цивилизации са може би и изучаването на някои групи взаимодействащи си галактики, например W33 и W34, човек остава поразен от тяхното "разумно" разположение в Космоса. Сякаш някой съзнателно с определена цел създава свързващи мостчета, които предимно са съставени от звезди, при това удивително целесъобразно, с минимален разход на "строителен материал" - често под формата на прави, опънати като струна линии.

Пророчествата на маите...

ВРЕМЕ НА БЕЗВРЕМИЕ

Първото Пророчество ни говори за Времето на Безвремие - последните 20 години (Катун) на Големия Слънчев Цикъл от 5125 години. То обхваща периода от 1992 до 2012 година. По време на този период ще зачестят слънчевите изригвания и човечеството ще навлиза в епоха на големи промени. Те ще бъдат предизвикани от хищническото ни поведение, злоупотребата и разхищението на природните блага. Първото предсказание казва, че това ще се случи, за да ни помогне да разберем как функционира Вселената, да издигнем съзнанието си над материализма и да се освободим от страданието.

Свещената книга на Майте Чилам Балам казва , че в 13 Ахау в края на последния Катун, ще има разрушени градове, ще има време в което ще сме потопени в тъмнина, и след това Слънчевите хора ще ни донесат знак за бъдещето. Ще се събуди Земята от Север и Запад и Светлината ще дойде.

Първото предсказание известява че седем години след започването на последния Катун, което означава 1999 година , ще започне една епоха на тъмнина, която ще ни изправи срещу нашето собствено поведение. Маите споменават, че думите на техните свещеници ще бъдат чути от всички нас като едно напътствие да се събудим. Те говорят за тази епоха като за времето, когато човечеството ще влезе в Големия Салон на Огледалата - епоха на промени, които ще поставят човека сам срещу себе си. Човекът ще има възможност да се огледа и да анализира своето отношение както към себе си, така и към природата, към планетата, на която живее. Цялото човечество - със съзнателното решение на всеки от нас, ще може да вземе решение да се промени като елиминира страха и липсата на уважение във всяко отношение.

Началото на тази епоха от тъмнина ще бъде маркирано от едно слънчево затъмнение, което ще съвпадне с небивало досега подреждане на планетите. Маите са предрекли, че това ще се случи на 11 август 1999, сряда. Тази година е една от най-динамичните през последните 5125 години. Това е година “Каувак” - под знака на свещеното число 19, което прогнозира бури и бедствия – началото на голямата трансформация, която предстои, на промяната на епохите. От тази дата, 13 Ахау 8 Кауак, започват да текат последните 13 години - последният шанс на нашата цивилизация да реализира промените, които ще ни доведат до духовно възраждане и нова златна ера.

За античните култури слънчевите затъмнения са били символ на предстояща голяма промяна в естествения ред на нещата. Според схващанията на предците на нашата цивилизация, слънчевото затъмнение през 1999 г. има много голямо значение за развитието на човешкия род. За Маите, които абсолютно всичко свързват с числа, времето на тринадесетте свещени числа започва от август 1999. След слънчевото затъмнение през август 1999 природните сили ще започнат да действат като катализатор на серия от бързи промени. Промените ще стават толкова императивно и динамично, че човечеството ще се окаже безсилно да ги спре или забави. Сигурността, която имаме благодарение на създадените от нас технологии, ще започне да отслабва. Вече няма да можем да научаваме нищо ново от тази цивилизация и от формата, в която сме организирани. Нашето вътрешно развитие ще се нуждае от по-добро място, от нов, по-различен начин на поведение основан на повече уважение в отношенията ни.

Съвременните учени потвърждават твърдението на Маите ,че слънчевото затъмнение от 1999 беше много специално. На този ден Земята беше в позиция най-близка до Слънцето, а Луната - в позиция най-отдалечена от Земята. По тази причина когато Луната застана между Земята и Слънцето, тя не можа да го засенчи изцяло, а само централно. От Земята можехме да видим един огнен пръстен, очертан върху небето. Освен това през ноща на същия този ден кометата Swift- Turttle предизвика хиляди светлинни искри, истински дъжд от звезди - така наречените Персеиди, малки метеорити които навлизайки в атмосферата се виждат като хиляди звезди.

Всички планети се намираха в позиция Космически Кръст със Земята. Пред Земята бе Луната, закривайки Слънцето, Марс бе отдясно, Юпитер и Сатурн отляво, Уран и Нептун отзад , Венера беше почти зад Слънцето, също както и Меркурий. Всички планети, с изключение на Плутон, бяха перфектно подредени, формирайки един Космически Кръст с център Земята. Интересното е, че в този Космически Кръст зодиакалните знаци, заети от планетите, са Лъв, Скорпион - Орел, Водолей - Човек и Телец. Това са символите на четирите евангелисти, четирите ангели - пазители на трона, за които говори Свети Йоан в Апокалипсис: ,,Първият беше подобен на Лъв, вторият приличаше на Телец, третият беше сходен с човек и четвъртият приличаше на летящ орел.“

Сянката, която проектира Луната по време на това затъмнение, премина много особена траектория, като пресече Европа точно над Балканите - през Косово, после мина през близкия Изток, Иран и Ирак, после се отправи към Пакистан и Индия. Тъмнината мина през всички места на конфликти – още един факт, който потвърждава предупреждението на Маите за необходимостта да осъзнаем за потенциалните опасности пред човечеството.

Първото пророчество гласи, че от 1999 ни остават само 13 години, за да реализираме промените в съзнанието и отношенията си и да се отклоним от пътя на самоунищожение. То ни поставя лице в лице със смъртта. Само тя може да ни накара да отсъдим сами себе си и начина, по който живеем. Ако резултатът на това отсъждане е неудовлетворение и страдание, ще го определим като благословия , защото това би означавало, че осъзнаваме грешките си.

Периодът, в който се намираме, наречен от Маите Време на Безвремие, изисква от всеки от нас да вземем решения, които ще засегнат всички ни. Ако продължим да изпитваме омраза едни към други, да унищожаваме природата, да живеем в страх и егоизъм, ние отиваме към унищожение и хаос и ще изчезнем като мислещ вид от планетата. Ако се осъзнаем и си дадем сметка, че всички ние сме част от един гигантски организъм , че трябва да се зачитаме и уважаваме едни други, че трябва да се грижим за майката Земя, ще израснем.

Природата , нашето Слънце, Галактиката, очакват нашето решение! От нас зависи смисълът, които ще има промяната на Времената - дали това ще е един етап на болка и разрушение, или ще успеем да постигнем единство и позитивни промени, които ще ни отворят вратите към следващият еволюционен етап.

РИЛСКАТА ГРАМОТА

Рилската грамота е хрисовул, издаден от канцеларията на цар Иван Шишман (1371-1393) на Рилския манастир.

Грамотата е издадена на 21 септември 1378 година и е подпечатана със златния печат на цар Иван Шишман. Писана е на пергамент с размери 130х22 см. с полуустав.

С Рилската грамота на манастира се дават като феодални владения повече от 20 села и метоси в югозападните български земи заедно със землищата им. Грамотата е ценен извор за фискалната уредба и административното устройство на Второто българско царство. В нея е изброена провинциалната българска администрация и длъжностни лица - севасти, съдии, практори, примикюри, алагатори, перпираки, житари, свински и овчи десеткари, аподохатори, комиси, стратори, сенари, митати, крагуяри, градари, варничи, побирчии, находници. Рилската грамота се използва като извор за манастирските имунитети във Втората българска държава. Сведенията в нея дават представа и за границата между Търновското царство и Княжеството на Драгаши през 70-те години на 14 век.

За пръв път Рилската грамота е публикувана от Васил Априлов през 1845 година, следван от Г. Илински (1911), Йордан Иванов, Иван Дуйчев и други. Съществуват и мнения (Георги Баласчев, Владимир Мошин, Валери Стоянов), че грамотата не е автентична и е написана или преписана през следващите векове.

Грамотата се съхранява в музея на Рилския манастир.

Текст на грамотата
Нещо благочестиво и много приятно и похвално за всички христолюбиви царе е това да обичат и да имат горещо желание към светите и божествени църкви, в които са изписани образите на Богочовека и на неговите светии. Защото царят се украсява с венец, с многоценни камъни и бисер, но също така и с благочестие и вяра към Бога и с почитание към светите Негови църкви.
Поради това и моето царство, което владее по помазание от Бога и по апостолско предание престола на светопочиналите царе, и заради благочестиво християнство и топла обич към Бога и почитание към светите негови църкви и към божествения Негов образ, и към всичките негови светии, но най-много за обновление, помен и милостиня на светопочиналите първопрестолни царе на българския престол, заради всичко това и моето царство, като узна за този закон и предание, благоизволи царството ми да дарува това благообразно и всенастоящо златопечатано слово на моето царство на манастира на царството ми на светия отец Иван Рилски, който се намира на мястото, наречено Рила, за всички негови села и за всички негови метоси, за всички владения и правдини, сиреч нови и стари.
А това са селата на светия отец Иван Рилски: селищата Варвара, Чрътов дол, Кръчино, Бъдино, Дриска и Гаган, което е планина; Орлица, манастирски метох до Бруждим, на височината Лохотница и низ Лохотница в Рила, и въз Рила у Бруждим. Освен това също и намиращите се отдясно на Царев вир, на Богородична църква, та на свети Прокопий на двата камъка и низ Рила до Варвара, та на свети Илия, та на Габровец и покрай брега на свети Георги, и на свети Архангел, та на Дриска и до крепостта пак отново нагоре над Царев вир нивите и лозята са манастирски. Но освен това и Ломница с Крушевица и Арменица, нивите, които са над село Пъстра въз Рила, и това всичко е манастирско. Също така село Бъзово, село Дебър, Абланово, Пъстра, село Гнидобрадско и Разложките попове, село Лешко, село Селище, село Дренов дол, градище Церово, село Долене, Градечница с людете по име, поп Тодор с децата си и с рода си, Петър Теодосов с братята си и всички правдини на това място. Също и средната планина, отгдето изтича Рила, та на Злана, та на Лепшор, така също с река Илийна, догдето се слива с Рила, и от Лепшор на Комаревски връх, та на Камен връх, та на Царев връх, та на Шипочен, на манастирския метох и отдясно на град Стоб в Рила и низ Рила - в Струма, и въз струма до Германщица, и въз Германщица до Българино, и въз Българино, та на Песи прескок, и на Агупови колиби, и на Шаак, и на Рибното езеро, и на Прекуковица, та пак на планина Рила. И над всички тези [земи] да има неотемлима власт този пустинножител Иван Рилски при показ на това златопечатано слово на моето царство.
Към тези още и това: гдето се намират селища или сенокоси, или воденици или места за воденици, или [рибо]ловища, или лозя, или ниви, или каквито и да е било владения, които принадлежат на тези селища и тези люде, намиращи се под властта на този манастир на моето царство, над всички тях да има неотемлима власт този манастир "Свети Иван" на царството ми.
Моето царство с чисто и ясно опущение отпуща и освобождава всички люде и всички села на този манастир на моето царство, та да не смее да ги безпокои никой - сиреч севасти, практори, примикюри и алагатори, нито съдии, после нито перпираки, нито житари, нито винари, нито десеткари пчелни свински и овчи, нито аподохатори, нито [коми]си [?], нито стратори, нито сенари, нито митати, нито пък карагуяри, нито кучкари, нито градари, нито варничи, побирчии и находници, нито някой друг от всичките боляри и работники царства ми (служители на царството ми), велики и малки, нито да бъдат изпращани по всяко време за всякакви данъци и служби на царството ми, никой от тях да не смее да безпокои людете на светия отец, нито техните ниви, които имат в полето и които са в планините, нито да взема за служба някой негов човек, нито техните работници, нито от техните зевгари да се вземат ангария, нито коне, нито добитък. Към това също и следното: никой от тези да не смее чрез насилие да влиза в селата и при людете на този манастир на царството ми и на светия отец, за да взима силом хляб, нито да убива птици, нито дори нога да сложи в двора им, но всички да бъдат прогонвани и да отстоят далече при показа на това златопечатано слово на моето царство. Също така и градът Стоб никак да няма власт над манастирските люде, нито над техните владения, нито дори на косъм. Към това още и следното: ако някой от манастирските люде начене да ходи със стока за своя търговия по цялата държава и област на моето царство, нека купува и продава свободно и без да бъде възпрепятствуван от някого при показването на това златопечатано слово на моето царство и да не му се взема кумерк, нито диавато, нито нещо друго. Към това още и следното: ако в манастирската област са дава някакво аерико, този манастир на царството ми на светия отец да взема всичко в изправност, а никой друг от тези да няма власт и да взема тварико [?]. И така да пребивава този манастир на моето царство "Свети Иван пустинножител" с всичките си имения, които изредихме по-горе, свободно и без да бъде обезпокояван от някого, догдето слънцето сияе на земята и докато живее моето царство.
След като моето царство видя така устроената красота и чиста свобода на този манастир на царството ми и цялото му достояние от прадеди и деди, от родителите на царството ми - светопочиналия цар Асен и цар Калиман, от всички български царе прадеди, деди и родители на моето царство и като видя тази свобода царството ми, дадох на този манастир на царството ми това благообразно и всенастоящо златопечатано слово, когато дойдоха людете на този манастир в земята на царството ми в Средец, да не може никой да ги насилва нито на косъм, но да са свободни по повеля на моето царство на всичките му правдини и за всяко негово достояние, сиреч ново и старо, с всички свои достояния да пребивават свободно и необезпокоявани от нищо.
Обаче и след смъртта на моето царство, когато Господ-Бог, вечният цар, благоизволи и постави на моя престол било възлюбления син на моето царство или [някого] от братята и сродниците на моето царство, то той да не размисли да отнеме нещо или да наруши, или да потъпче това дарение на моето царство, но още повече да поднови, потвърди и придаде, както е добре да правят православните царе. Който ли пък от тях се опита, наруши и отмени това златопечатано слово на моето царство и отнеме нещо от писаните тук и начене да безпокои людете на този пустинножител отец Иван Рилски, то тогава Господ-Бог да изпита чрез праведния свой съд, да бъде съпричастен с предателя Господен Юда, проказата на Гнезия да наследи и за противник да има светия отец тук и в бъдния век. Амин.
За това прочее бе дарувано на този манастир на царството ми това благообразно и всенастоящо златопечатано слово, за всякакво явно утвърждение и чиста свобода. Писа и подписа царството ми с обичайния царски подпис в годината 6887 [1378], индикт 2, месец септември, ден 21.


† ИВАН ШИШМАН, В ХРИСТА БОГА БЛАГОВЕРЕН ЦАР И САМОДЪРЖЕЦ НА ВСИЧКИ БЪЛГАРИ И ГЪРЦИ †

Успение Богородично

Един от най-големите християнски празници е 15 август. На Изток той се нарича Успение Богородично, а на Запад - Възнесение с тяло на Дева Мария.

Общото между двата начина на честване на празника е, че Успение Богородично е изключителен знак, потвърждение, доказателство за човешката природа на Исус Христос.

Празникът е известен още като Голяма Богородица. Отслужва се тържествена Света литургия в прослава на Божията Майка - покровителка на майчинството. Имен ден празнуват всички с името Мария, Мика, Мара, Маша, Мариан, Мариана, Марин, Марина, Панайот.

Пресветата Дева се почита като покровителка на майчинството, брака и семейното огнище. На много места българите отбелязват Успение Богородично като един от празниците, посветени на новата реколта - с голям курбан, общ за цялото село.

Днес е празникът на Троянския манастир "Успение Богородично", където особена почит се отдава на смятаната за чудотворна икона "Св. Богородица Триръка" (Троеручица).

Разказите за чудесното възнасяне в плът на Божията Майка на небето се отнасят към IV век. За него споменават блаж. Августин и Йероним, а Иерусалимският патриарх Ювеналий (420-458) утвърждава пред император Маркиан достоверността на тези разкази.

Денят на празнуване на успение е установен от император Маврикий (592-602).

От далечни времена празникът се предшества от 15-дневен пост.

Най-старото място, свързано с култа към Св. Богородица, е храмът "Успение Богородично" в Йерусалим. Той е издигнат през IV век върху мястото, където според преданието е било положено тялото на Божията майка в Гетсиманската градина. Запазеният и до наши дни каменен градеж е от ХI век - тогава кръстоносците обновяват стария храм.

ЧЕСТИТО НА ВСИЧКИ ИМЕННИЦИ!

Интернет

Селестинското пророчество-Джеймс Редфийлд

Джобен пътеводител към деветте откровения

Първо откровение:

Повратна точка В човешката култура се наблюдава ново духовно пробуждане - пробуждане, дължащо се на факта, че достатъчно голямо количество хора, което можем да определем като критична маса, започват да гледат на своя живот като на духовно пътешествие, като на приключение, в което сме водени от мистичния случай. Първото откровение е откровение за пробуждането на съзнанието и се отнася до мистичните случайности, които стават в живота на всеки от нас. Векове наред на тези явления се е гледало като на чисто стечение на обстоятелствата, в което не може да се открие никакъв смисъл. Но когато преоценяваме духовните измерения на своето съществуване и отворим съзнанието си, започват да ни се случват събития, които не можем да пренебрегнем и оставим незабелязани. Как например да си обясним, че се случва някоя сутрин да се събудим с мисълта за стар приятел, когото не сме виждали отдавна и който ни се обажда по телефона още същия ден? Как става така, че среща, която не предвещава нищо особено, може да доведе до прелом в кариерата или във взаимоотношенията ни, да ни открие неподозирани таланти в самите нас? Швейцарският психолог Карл Густав Юнг нарича това явление синхронност, усещането за наличие на дълбок смисъл за определени житейски съвпадения и случайности. Ако наистина се постараем да разберем същността на тези явления, то непременно ще стигнем до извода, че те свидетелстват за проявлението на Божествената сила в нашия живот. Ние не сме се озовали тук, в този живот, по силата на някаква случайност, за да разиграваме безсмислена драма. Нашият живот има предназначение, съдбовна предопределеност. Водени сме от мистично провидение. Можем лесно да проследим проявлението на подобна синхронност в ретроспеция, когато се обърнем назад към съдбовните обрати на нашето минало: как сме живели и сме се формирали в семейството, от което произхождаме, как хората са повлияли върху началните ни интереси и избора на образование и професия, какви пътища са се кръстосали, за да ни доведат до онова, които представляваме сега. Много по-трудно е да запазим усета си за проявленията на синхронност в настоящия момент. С кого ще се срещнем днес? Каква информация ни носи онова, което става, за да определи житейската посока, в която да поемем? В нас възниква непосредственото желание да разберем повече за този процес и за това накъде извеждат тези мистични случайности. Дори се питаме понякога: Наистина ли са действителни? Толкова важно ли е да можем да улавяме явленията на синхронност? Подобни въпроси веднаги ни отвеждат към Второто откровение.

Второто откровение:

Разширено настояще Новото духовно пробуждане е създаване на по-широкообхватна гледна точка към света, която идва на мястото на нашето петвековно отдаване на светските проблеми по оцеляването и удобствата. Макар че вниманието към технологическия напредък е нещо наистина важно, нашето пробудено съзнание за житейските съвпадения ни открехва за истинския смисъл на човешкия живот на тази планета и за същинското естество на нашата вселена. Второто откровение ни позволява да прозрем историческата значимост на своето пробуждане. Едва сега започваме да осъзнаваме, че векове наред сме съществували, потънали в дълбок сън. Когато с пробудено съзнание преживеем така наречените "Селестински мигове на озарение", ние се отърсваме от вкопчването си в материалната сигурност и благополучие. Европейският ренесанс започва тогава, когато хората загубват доверие, че църковните служители могат достоверно да им представят духовната реалност. Тогава те предоставят на науката възможността да изследва обкръжаващия ни свят и да разкрие духовната .природа на човека. И учените са се заели да изследват силите, които съвсем доскоро се вярваше, че са движещи за нашата вселена. Но загубата на доверие, предизвикана от провала на църковните служители, е създала дълбоко чувство за екзистенциална несигурност Какъв е истинският смисъл на човешкия живот? И ето че човекът е започнал да се опитва да преодолее чувството си за несигурност, като е пренасочил вниманието си към друга цел: материалния напредък. Ние сме решили да се устроим на тази земя, като подобрим материалните условия на своя живот - поне докато започнем да разбираме истината за духовната ситуация, в която се намираме. По време на индустриалната революция се е стигнало до големи технологични придобивки, които са затвърдили отново програмата за "напредък", която сами сме заложили в своето съзнание. Почти сме изгубили потребност от духовно познание. Погълнати от своите светски грижи и интереси, ние сме възприели илюзията, че живеем в рационална и предсказуема вселена, където случайността няма никакъв смисъл. През последните десетилетия на нашия век, под въздействието на новите открития на самата наука, този възглед, че светът е лишен от духовна мистичност, започва постепенно да се разгражда. Ние започваме да разбираме напълно Второто откровение, когато схванем онзи исторически импулс, който ни извежда към нов, мистичен, по-духовен поглед на света.

Третото откровение:

Въпрос на енергия Понастоящем вече започваме да установяваме, че вселената, в която живеем, не е една изцяло материална вселена, а вселена на динамична енергия. Всичко съществуващо представлява поле на сакрална енергия, която можем да доловим и почувстваме интуитивно. Още повече че ние, хората, сме в състояние да проектираме своята енергия, като се съсредоточим в желаната посока (накъдето насочим вниманието си, нататък потича и енергията), оказвайки въздействие върху други енергийни системи и повишавайки степента, в която се случват съвпаденията в нашия живот. Откритията на Алберт Айнщайн в началото на двайсети век са погребалната камбана на нашия стар, лишен от сакралност, поглед на света. От средата на осемнайсети век до времето на Айнщайн науката е разглеждала вселената в съответствие с механистичната теория на Исак Нютон. Според Нютон материята и атомите, от които тя е изградена, са твърди частици, които взаимодействат помежду си по силата на неотменни природни закони. Нютон поддържа теорията, че ние живеем във вселена, която функционира механично като съвършен часовников механизъм. Всяко явление в тази вселена се смята за резултат на физическа причина, която подлежи на установяване, както поведението на билярдните топки, които се удрят една в друга по предсказуем, систематичен начин. Галактиките, звездите, планетите, всичко се намира в състояние на систематично движение по силата на гравитацията, която поддържа едни небесни тела да обикалят около други, по-големи тела, Нютоновите идеи навеждат на илюзията, че тази вселена е лишена от всяка мистичност. И ето че с редица поразителни прозрения Айнщайн обръща целия този възглед за света с главата надолу. Той показва, че материята не е в крайна сметка твърда. Тя представлява в действителност свита до голяма плътност и получила форма енергия. Всички открития на Айнщайн със същата сила трасформират старите възгледи за света. Времето не е постоянна величина, то е относително и зависи от масата и скоростта на даден обект. По-нататъшните изследвания в областта на физиката са довели до откриването на частици, които се явяват на две места едновременно или изчезват и се появяват отново на места, напълно невероятни от гледна точка на законите на Нютоновата вселена. Ние постепенно отваряме своето съзнание, за да доловим истинската мистерия на този свят. Живеем във вселена, която се състои от динамични енергийни полета, в динамична вселена, в чиято динамика сме включени и ние самите. Ние представляваме сложни енергийни системи, нашите биополета се простират отвъд собственото ни физическо тяло и достигат до други енергийни системи, на които оказват влияние.

Четвъртото откровение:

Борба за енергия Често хората се откъсват от великия източник на енергия за нашите енергийни системи и се чувстват слаби и несигурни. За да се сдобием е енергия в такива случаи, ние сме готови да манипулираме или принудително да привличаме вниманието на другите, за да черпим по този начин енергия от тях. Когато успеем да постигнем власт над тях, усещаме прилив на сили, но веднага щом загубим влияние, отново отслабваме и оставане още по-изчерпани, така че се налага да водим битка за възстановяване на отнетата ни енергия. Съперничество и борба за оскъдната човешка енергия - това е причината за всички конфликти между хората. Големият принос на психолозите на нашето време - Карл Юнг, Ото Ранк, Нормън О. Браун и Ерик Берн -се състои в това, че те показват как хората са мотивирани в своите действия от дълбоко чувство на несигурност. Ние се чувстваме самотни и се стремим да намерим сигурност чрез самоутвърждаването си в очите на останалите хора. Ще ни се да чувстваме как другите се отнасят с уважение към нас и се съобразяват с нашата компетентност и социален статус. И умело се опитваме да повлияем върху това отношение, като диктуваме мислите и мненията на околните. Можем да си направим експеримент и да се самонаблюдаваме внимателно - непременно ще установим, че това наистина е така. Когато сме сами, често изпитваме тревога, мислите ни са неясни, чувстваме се несигурни в своята самооценка и статус. Но когато сме заедно с човек, който се отнася с внимание към нас, вслушва се с респект в мнението ни, то ние изведнъж започваме да усещаме прилив на нови сили и жизненост. Мислите ни започват леко да се нижат, става ни ясно кои сме и какво представляваме всъщност. Тъкмо това усещане ни съблазнява и мотивира. Още от ранно детство започваме да усвояваме различни подходи в общуването, с помощта на които да подвеждаме и подчиняваме останалите на собствените си становища. Освен това на всеки от нас е познато преживяването, в което някой човек се опитва да урони нашето самочувствие и увереност в онова, което знаем и можем, за да ни обърка и да ни направи свои марионетки. А опитаме ли се да се опълчии срещу подобно поведение, в което ни подценяват и извеждат от равновесие, веднага възникват неразбирателства, които често е трудно да бъдат разрешени. Такива негативни сблъсъци са често срещано явление в човешките взаимоотношения, но едва сега започваме да ги разбираме в плана на енергийната динамика. Когато тласнем някого към това да се подчинява и съобразява с нашата воля, то ние всъщност черпим енергия от енергийното поле на този човек, повишавайки по този начин собствената си енергия. Но вече ни е известно и това, че такъв начин да си открадваме допълнителна енергия от останалите е неправилен. Ние всички имаме на свое разположение един друг източник, Божествения първоизвор на духовна енергия, който ни гарантира пълна сигурност.

Петото откровение:

Заветът на мистиците Чувството за несигурност и агресията престават, когато почувстваме връзката си с Божествената енергия в самите нас, връзка, за каквато говорят мистиците от всички религиозни традиции. Усещане на светлина - прилив на жизненост - и постоянно чувство на любов са измеренията на тази връзка. Ако тези измерения присъстват, значи, че връзката е действителна. Ако ли не, само се претендира за нея. Всяка религия има своите мислители-мистици, които са успели да прозрат отвъд религиозната догма, за да проникнат на практика във вътрешната й истина. Всички тези мистици са единодушни в своето послание: всеки човек е свързан с Божествената енергия. Наш е изборът дали да отворим съзнанието си за тази връзка и този избор може да бъде само съзнателно направен, дълбоко почувстван и осмислен. Мистиците са оставили описания на самото естество на това преживяване на връзка с Божественото и са ни дали някои точни критерии, по които да съдим за собствените си опити. На първо място те разказват за такъв прилив на жизненост, че сякаш човек изведнъж започва да чувства, че „не стъпва но тази земя”. Сьществуват и свидетелства, че някои мистици дори са левитирали по време на тези състояния на екстаз. Друг показател е чувството на еуфория, радост, душевен мир - независещ от конкретната житейска ситуация, в която се намира човек, и освобождаващ душата от всякакво пристрастие към земните неща. Освободен така, човек действа и твори по съвест. И накрая, чувството на любов е най-често описваната характеристика на истинската вътрешна връзка с Божественото. Преживяването не се състои в това да си кажеш, че обичаш или трябва да обичаш. То е действително състояние на любов. При това често е бивало неразбрано, защото ние сме свикнали да мислим, че човек трябва да има обект на своята любов, за да обича. Ние обичаме своя годеник или годеница, детето си, родителите си или дори някакъв вид деятелност. Но мистичното състояние на любов е любов като постоянно общение с Бога. Тези критерии ни дават възможност да разберем дали сме отворили в себе си канала за приемане на енергията, която ни е вътрешно достъпна. Когато веднъж преживеем това състояние на свързаност, никога вече не можем да го сбъркаме. Ние започваме да се сдобиваме със сила и енергия не от вниманието и подчинението на другите хора, а от собствения си бликнал и нарастващ вътрешен извор, който ни води да търсим своето духовно предназначение.

Шестото откровение:

Освобождаване от миналото Колкото по-постоянна е връзката ни с Божественото, толкова по-ясно осъзнаваме онези моменти, когато губим връзка, обикновено под влияние на някакъв стрес. В подобни мигове сами можем да установим по какъв начин изсмукваме енергия от другите. Когато си дадем ясна сметка за собствения си метод на манипулиране на останалите хора с цел да черпим енергия от тях, по-лесно става да го преодолеем и да поддържаме по-трайна връзката си с Божествения първоизточник, което пък ни помага да открием индивидуалния си път на развитие в живота и своята духовна мисия - какъв може да бъде нашият личен принос за духовната еволюция на света. Когато открием и преживеем вътрешен контакт с извора на Божествената енергия в самите нас, ние започваме остро да чувстваме онези моменти, когато губим този контакт. Лесно е да установим, че това става обикновено в моменти на стрес, когато се чувстваме особено несигурни и ни се струва, че се налага отново да вземем в ръце своя живот и взаимоотношенията си с хората. Тъкмо в тези моменти и при такива обстоятелства можем да установим какъв по-специално е собственият ни подход на манипулация на останалите хора с цел да черпим енергия от тях, да определим спецификата на онова, което аз наричам "властни драми". Това са форми, чрез които се упражнява власт над другите хора и които обхващат широк спектър от проявления от напълно пасивни до крайно агресивни. Например - когато, за да упражняваме власт над даден човек, ние влизаме в ролята на онеправдани и започваме да му внушаваме, че е виновен, задето не прави достатъчно за нас (черпейки енергия, когато той или тя изпадне в тази "клопка на виновност" и започне да ни обръща повече внимание), тогава властната ни драма може да се определи като драмата на "горкия Аз". Ако, от друга страна, се стремим да упражняваме влияние над останалите по недотам активен начин, като се поставяме встрани на ситуацията, държим се резервирано, непроницаемо и двусмислено - с надеждата.да накараме някой да се заинтересува от това що за хора сме ние, да започне да ни наблюдава, да се опитва да ни разгадае, като по този начин черпим енергия благодарение на интереса, който този човек проявява към нас, в този случай се поставяме в ролята на "затворения". По-агресивно е поведението на човек, който се опитва да упражнява влияние над другите, като все им "намира грешки" и ги кара да се чувстват постоянно под нечий зорък критичен поглед и да се самоконтролират - подход, който може да се определи като "взискателен" и при който човек черпи енергия, като съзнателно принуждава хората да се съобразяват с него. Ако искаме да не изпадаме в такива властни драми, всеки от нас трябва преди всичко да идентифицира по-специално "драмата", която е склонен да разиграва, за да черпи енергия от другите, а когато не е само една, всичките си "драми", и ясно да осъзнава своите манипулации винаги, когато ги допусне. Защо? Защото ние се освобождаваме от всеки несъзнаван навик, когато напълно го издигнем в светлината на съзнанието, и така можем да удължим периодите, в които сме свързани с Божествения първоизвор, периоди на доверие и любов, които открехват за нас истинския смисъл на живота ни, нашето духовно призвание. Когато осъзнаем коя е нашата специфична властна драма и установим трайна връзка с вътрешния си извор на енергия, тогава ние се освобождаваме от онова, което ни пречи да погледнем на себе си и на своя живот по един по-достоверен начин. Тогава, първо, можем да видим как взаимоотношенията на енергийно ниво в семейството, в което сме се родили, са предизвикали и формирали нашата властна драма и са възбудили отделните му членове. След това можем да отидем отвъд тази борба и да прозрем духовния смисъл, който се крие зад семейната ни опитност от ранното детство. Трябва да се погледнем отстрани и да си зададем въпроса: Защо съм се родил точно в такова семейство? Каква чувствителност е трябвало да се развие в мен и към кои страни на живота? За да си отговорим на тези въпроси, трябва да разгледаме внимателно начина на живот и на двамата свои родители и тогава да се запитаме: Какво е трябвало да усвоя от своя баща? В какво е неговата сила, какви способности и дарби притежава той? Какво е искал да постигне в живота, но не е могъл? По същия начин трябва да преразгледаме и живота на майка си и да поставим и по отношение на нея пак същите въпроси. Какъв е бил смисълът на нейния живот? Към какво се е стремила тя на този свят, независимо с какъв успех? Посредством този анализ можем да установим какъв е нашият житейски старт, кои са онези два житейски подхода, с които е трябвало да влезем в досег през ранното си детство, за да ги интегрираме в собствения си опит. Когато погледнем от духовна гледна точка, можем да установим у родителите си две представи за живота, които изглеждат донякъде различни и дори противоположни. Но затова сме се родили тъкмо в това семейство, за да разрешим техните противоречия и да обединим органично истините, чиито носители са те, на по-високо ниво. Такъв е духовният процес, чрез който едно поколение развива духовната реалност, която е наследило от предходното, и дава тласък на нейната еволюция към все по-истинни форми. Смисълът на целия ни живот е в това да намерим обединяващата истина на семейството, в което сме се родили, и постепенно да развиваме тази истина във все по-висши и по-висши форми, докато открием предназначението си в това да дадем пълен израз на тази истина. Когато разберем това и установим какво е посланието, което трябва да предадем на света, ще видим, че всичко, което сме преживели, всички явления на синхронност, са били всъщност подготовка за тази наша мисия. А чрез осъществявенот й съдействаме за издигане съзнанието на света.

Седмото откровение:

Потокът на еволюцията Когато разберем каква е нашата лична мисия, с това се дава нов тласък на хода на мистичните случайности, който ни води към нашето съдбовно предопределение. Първоначално сме изправени пред проблем, който трябва да разрешим, при което започват да ни се явяват сънища, видения, интуитивни прозрения, водещи ни към намиране на отговорите, които обикновено ни се дават по силата на синхронността от някой човек. Когато открием веднъж "истината", която сме дошли да кажем - нашето собствено послание за смисъла и предназначението на човешкия живот -при нас все по-често започват да се проявяват мистични съвпадения, явленията на синхронност. Когато открият своята мисия, някои от нас биват подтикнати да сменят професията си. Други откриват, че са точно на онова място, което им позволява да предадат на хората своята истина. Други пък продължават да практикуват своята професия, като едновременно следват духовната си мисия като призвание, отделно от упражнявания вид дейност. Но независимо на какъв етап от развитието си се намираме, непременно ще установим, че проявите на синхронност в живота ни имат пряко отношение към това доколко следваме собствената си мисия. Ние започваме по-ясно да осмисляме проявлението на мистичните съвпадения. Явява ни се интуитивно предчувствие или видение, представяме си, че казваме нещо на някого или че отиваме някъде и предприемаме нещо. Понякога представата може да не е съвсем ясна. Но ако последваме своята интуиция, започват да се случват неща, които сякаш следват определен план и ние започваме да разбираме защо вътрешното ни предчувствие ни е тласнало именно в тази посока. Всяко следващо събитие поражда нови предчувствия, които ни насочват къде да идем, кои групи хора се нуждаят от нашата истина и по какъв начин да им я дадем. Сънищата са особено ценни, когато трябва да определим по кой път да поемем. Те притежават типична повествователна структура: сюжет, действащи лица, действие. Колкото и странен да ни се струва един сън, ние можем да анализираме неговия сюжет. Какви реплики си разменят действащите лица? От какви чувства са обхванати? Към какво се стремят? От кого се опитват да избягат? Вземете сюжета на съня и го наложете върху сюжета на вашия живот. Кои са общите елементи? Дали и в живота ви не се случват аналогични събития, без да си давате сметка за това? А може би насън са ви се явили събития, които бихте искали да изпитате в живота? Или сънят е предупреждение да избягвате дадени действия на всяка цена? Винаги трябва да бъдем будни за тези послания.

Осмото откровение:

Междуличностна етика Ние сме в състояние да предизвикаме по-активното проявление на пътеводните случайности в нашия живот, ако издигнем своето съзнание по начин, че да повишим нивото на съзнание и на хората, с които се кръстосва житейският ни път. Трябва да полагаме специални грижи да не загубим вътрешната си връзка с Божествения първоизвор на енергия, изпадайки в романтични увлечения. Много резултатна може да се окаже работата в група, когато всички отправят енергия към всеки един от групата, така че да се повдигне нивото на неговото съзнание. За децата е от особено значение да им бъде отдавана енергия доброволно, за да растат с чувство за сигурност и да се развиват правилно. Когато съзираме красотата във всяко лице, ние издигаме нивото на съзнание на околните, давайки им възможност да се проявят в тяхната най-мъдра същина, като по този начин увеличаваме шансовете си да чуем от тях нещо важно в смисъла на синхронните послания. Когато повишената ни способност да забелязваме случайните съвпадения постепенно ни изведе към осъзнаване на нашата мисия в живота, все повече започва да ни прави впечатление, че по-голямата част от синхронните послания стигат до нас посредством другите хора. Когато получаваме необходимата ни информация в необходимия момент, тя най-често идва до нас чрез думите или писанията на друг човек, което понякога става при най-необичайните обстоятелства. Но, ето че възниква въпросът: Колко такива най-ненадейни срещи продължаваме да пропускам, само защото се притесняваме да се вслушаме в добронамерената забележка на някой непознат или да направим първата крачка, за да завържем разговор? Започваме да се учим да бъдем бдителни за всяка възможност да получим значимо послание, защото вече сме разбрали, че то може да дойде от всекиго. Нещо повече, вече започваме да си даваме сметка, че колкото повече внимание отделяме на хората, толкова повече им помагаме да ни предадат някаква важна истина за нас самите. Със своето внимание ние можем да издигнем нивото на енергия на хората, с които пътищата ни се кръстосват, фактически така, че те започват да се чувстват по-проницателни, способни по-ясно да видят и изразят представите и разбиранията си, така че да ни предадат своята истина за живота. Техниката за такъв вид "издигане на съзнанието" е да съсредоточиш вниманието си върху лицето на другия по определен начин. Когато гледаме на човека с любов, ние можем да съзрем неговата висша същност, боговдъхновената му душа, Божественото в неговото лице. Този подход в междуличностните отношения може да се прилага в груповата работа. Когато всеки от членовете на групата изпраща енергия, за да издигне съзнанието на онзи, който говори в момента, могат да бъдат постигнати забележителни нива на енергия и прозрение. А в светлината на това откровение всяка активност придобива по-висш духовен смисъл. Когато хората започнат да общуват помежду си по съзнателно духовен начин, човешката култура бързо ще започне да придобива духовна форма.

Деветото откровение:

Появата на една нова култура Докато ние всички се развиваме в посока на пълното осъществяване на духовната си мисия, технологичните средства за осигуряване на съществуването ще станат напълно автоматизирани, а хората ще съсредоточат цялото си внимание върху синхронния принцип на духовно развитие. Това развитие ще помогне на хората да достигнат все по-високи енергийни нива и състояния, докато най-сетне нашите тела се трансформират в духовната си форма и обединяват това измерение на съществуването с измерението на отвъдния живот, поставяйки по този начин край на цикъла на раждане и смърт. Като се установи постоянна връзка с вътрешния първоизвор на Божествена енергия и се поддържа непрестанен стремежът за осъзнаване духовната мисия на човечеството, културата ще продължи да се преобразява. Деветото откровение представлява разбиране за еволюцията в културата. Специалисти предричат, че през двайсет и първи век в културата ще настъпят толкова бързи промени, че ние ще започнем да сменяме работата и дори професията си многократно в рамките на един човешки живот. Благодарение на компютрите и други технически достижения, ние ще оставим технологическата ера зад гърба си и ще навлезем в информационната ера. В центъра на нашето внимание вече няма да бъде това все повече и повече да създаваме потребните на цивилизацията продукти, а по-скоро бързата ориентация какво, кога и как по-бързо да се създава. Продължавайки да еволюираме духовно, ще усвоим във все по-голяма степен автоматизацията на основните средства за производство и всеки индивидуално ще може да съсредоточи вниманието си върху своето духовно предназначение. Вслушвайки се в своята интуиция, ще се научим да бъдем на точното място в точното време, така че да предложим своята единствена и самобитна истина на другите. И ще се отплащаме за получената синхронна информация на онези, които ни я предоставят. Когато автоматизацията бъде завършена, даването като духовен процес ще стане доминиращата структура на икономическия живот. Тогава животът ще бъде напълно съсредоточен върху личната еволюция, провеждана посредством синхронни взаимоотношения с другите хора. Постигайки все по-високи нива на енергия по пътя на развиването на нова "междуличностна етика", нашето тяло все повече ще увеличава нивото си на енергийна вибрация, докато се превърнем в напълно духовни същества още тук, на планетата Земя. Когато това стане, ние ще живеем не само във физическото измерение, но в същото време и в измерението на отвъдния живот. По този начин двете измерения ще се обединят в едно и така цикълът на раждане и смърт ще достигне до своя край. Вътрешно виждане за бъдещето Какво бъдеще ще си създадем ние, хората, зависи само от нашия избор. Можем да се обърнем към вътрешното си духовно наследство и да осмислим живота си, като открием кои сме и накъде сме се отправили, а можем също така и да се самозатворим в страховите си видения. Учените предупреждават ежедневно, че човешкото общество не може да продължи да се развива в настоящата безпросветна посока, че обичайните за нас подходи към нещата ще ни доведат в крайна сметка до пренаселеност на планетата, унищожение на екосистемите, отравяне на нашата физика и катастрофална промяна на климата. Науката предрича поредица от мощни земетресения и повишена вулканична активност. В същото време икономическата разруха и ограничените правителствени бюджети ще дадат тласък за повишаване на агресията, престъпността и алиенацията. Ала в същото време зад тези очаквания на най-лошото има все по-нарастващ брой хора, които разбират, че съществува духовна алтернатива на всичко това. В известен смисъл става драматична поляризация на мнението по отношение на бъдещето и съвсем ясно се поставя въпросът: Ще се примирим ли с този апокалиптичен сценарий на бъдещето, за да се посветим в преходното настояще, или съзнателно ще приемем идеята и ще станем съучастници в създаването на едно бъдеще на любов и духовна перспектива? Имам чувството, че наближава времето, когато всеки ще трябва да даде своя отговор на този въпрос, време на голяма битка - и героите вече са налице

Благовещение

Благовещение e празник за всички християни независимо от традицията и църквата, към която принадлежат (православие, католицизъм, протестантство) и едно от най-големите тайнства в християнството. Според Библията на този ден Архангел Гавраил донася на Дева Мария благата вест, че тя ще роди Спасителя на човечеството, сина Божий Исус Христос. За него разказва Евангелието от Лука, глава 1, ст. 26-38. Празникът е утвърден от Православната църква през VII век.
В България празникът се свързва по-често с идването на пролетта и затова на този ден задължително трябва да се яде „нещо зелено“ (коприва, спанак, лапад и др.) Според народните вярвания на този „благ ден“ по-леко и бързо зарастват всички рани, затова най-често тогава се дупчат ушите на малките момиченца. През деня всяка отрова губи силата си. Стопаните премитат къщите и дворовете си и палят огньове, които прескачат, за да не пострадат от змийско ухапване през лятото. Поради същата причина жените не докосват игли, куки или конци. По Григорианския календар Благовещение се празнува на 25 март. Празникът се пада винаги през Великия пост и на него се разрешава риба. На празника празнуват всички с името Благовест, Благовеста, Благой, Благойна, Богдана, Богдан, Боян и др

Изпълниха се 96 г. от създаването на безсмъртното "Сине мой!"

Сине мой !
От подпоручик СТАМЕН ПАНЧЕВ

Сине мой, надежда скъпа моя,
радост в грижи, грижа в радостта,
може би последен ден е тоя,
в който те милува твой баща.
Аз отивам, за да се не върна,
дълг отечествен зове ме в бой,
може би не ще те веч прегърна,
теб не ще продумам, сине мой!

Сине мой, аз те благославям,
нека бог закриля теб в света.
На теб сал един завет оставям –
свет завет на грижовен баща.
С него расти, възмъжавай, сине,
моето богатство ти е той,
с него татко ти не ще загине –
ще живее в тебе, сине мой!

Сине мой, живей със светлий спомен
на родинолюбците деди,
гражданин бъди ти всявга скромен,
честен в мисли и в дела бъди,
вярвай в идеали благородни,
с тях окрилен в мирен труд ил в бой,
дай живота си за края родни -
българин бъди горд, сине мой!

Сине мой, надежда скъпа моя,
радост в грижи, грижа в радостта,
може би последен ден е тоя,
в който виждаш своя ти баща.
Аз отивам, за да се не върна
дълг отечествен зове ме в бой -
дай да те целуна и прегърна,
може би за сетньо, сине мой!

Смъртно ранен, поетът подпоручик Стамен Панчев държи снимката на сина си до последно дихание

--------------------------------------

„БЪЛГАРИ”, Свилен Мишляков

Бел. – Подпоручик Стамен Панчев вжда белия свят в Ботевград (Орхание) през 1879 г., завършва философия и педагогика в Соф. Университет. После учителства, директор е на гимназията в родния си град. Мобилизиран, командва рота и пада смъртно ранен при атаката на Чаталджа – 1913 г, по време на Балканската война. Умира, като държи снимката на сина си, бъдещия полковник от Генщаба Панчо Панчев. Изпращат офицерските му вещи на близките и те намират сред тях тетрадка с 73 стихотворения. През 1927 г. излиза единствената посмъртна стихосбирка на поета, онасловена „С перо и меч”. Според вещи литератори, „Сине мой!” е, може би, най-хубавото родолюбиво стихотворение, обнародвано в българската литература. – С. М.